До 2050 г. в България всяка година ще има забавяне в нарастването на брутния вътрешен продукт и реално ще се губи по 0,7% от него заради застаряването на населението и демографската катастрофа, в която влиза страната. Това става ясно от отчета за 2012 г. на националната демографска стратегия. Изчислено в пари според брутния вътрешен продукт за 2012 г., който възлиза на 77,5 млрд. лв., това означава, че всяка година България ще губи по 543 млн. лв. Общият размер на обедняването на страната до 2050 г. пък ще възлезе на близо 20,1 млрд. лв.
Дотогава гражданите, които са в трудоспособна възраст и могат да произвеждат национален продукт, ще са се свили с 40%. Дори в най-оптимистичния сценарий хората над 65-годишна възраст ще са над 2 млн. души, а близо 800 хил. от тях ще са на възраст над 80 години. За сравнение към края на 2012 г. работоспособните българи са били над 61% от населението на страната, или 4,5 млн. души. Това е намаление с 20 хил. души спрямо 2011 г. дори при нарасналата през миналата година възраст за пенсиониране.
България вече изпитва сериозни затруднения в заместването на хората, които излизат от трудоспособна възраст. През 2012 г. 100 пенсионери са заменяни от 64 влизащи в трудоспособна възраст българи. В началото на този век стоте напускащи трудовия пазар заради навършване на възраст са заменяни от 124 души, способни да се трудят. Най-благоприятно е съотношението на заместване на пазара на труда в областите Сливен - 79 нови работници на всеки 100 пенсионирани, Кърджали и Благоевград - по 76, и Търговище - 74. Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 47 и 50 лица.
За да поддържа социалните си системи в състояние на застаряващо население, България ще е принудена да увеличи драстично дълговете си, става ясно от отчета на националната демографска стратегия. Прогнозата е, че държавният дълг ще нарасне поне до 51% от БВП спрямо сегашните нива от 14-17% в последните години. Допълнително утежняване на демографската ситуация в страната ще има и заради по-малката продължителност на живота в добро здраве след на 65 г., пише ясно в стратегията. Според данните българският мъж успява да изкара едва 8 години и 8 месеца в добро здраве, след навършване на тази възраст. За сравнение в Дания мъжете над 65 г. са в добро здраве над 11 години, а в Швеция и Норвегия по над 14 години.
При българските жени доброто здравословно състояние продължава 9 г. и 9 месеца след навършване на 65-годишна възраст. За сравнение в Норвегия - над 15, а в Малта близо 12. Тези данни означават, че българските възрастни българи могат сравнително кратко време да се грижат за себе си и да продължат да работят. В същото време това носи и увеличаване на разходите и за здравеопазване на старите хора, което допълнително ще натоварва икономиката на страната. Допълнително се очаква да нараства цената на социалните грижи за възрастните хора, което означава, че сравнително малко българи ще могат да си ги позволят, пише в отчета на националната стратегия.
Средната продължителност на живота у нас също изостава от тази в ЕС - 70,4 години спрямо 80,4 години. Средната продължителност на живота е най-висока в Италия - 82,8, Испания - 82,4, и Франция - 82,3 години.
Децата до 15 години към края на миналата година са били под 1 млн. души, или 13,6% от общия брой на населението, което ни нарежда на опашката в Евросъюза. За ЕС средното ниво е 15,6%.Паралелно със застаряването на населението, което е проблем за цяла Европа, у нас се наблюдава и обезлюдяване на много райони на страната. За пръв път в историята на България след освобождението от турско робство през миналата година броят на живеещите в селата е паднал под 2 млн. души. Населението на градовете пък е било над 5,3 млн. Заради обезлюдяване през 2012 г. са закрити 24 населени места в страната, а още 172 са останали без нито един жител.
Очакванията на правителството, отразени в националната стратегия за демографско развитие, са броят на населението да продължи да намалява. Съгласно прогнозите в документа през 2015 г. българите ще са малко над 7,1 милиона, към 2020 г. - под 7 млн., към 2030 г. - малко над 6.5 млн., към 2050 г. - малко над 5,7 млн. При наблагоприятен сценарий през 2050 г. населението в България ще е под 5,2 милиона. Само за 2012 г. то се е стопило с над 45 хиляди и към 31 декември е било 7 282 041 души. Във всички области на страната е регистриран отрицателен естествен прираст, който варира от -2.8 промиласредно за градовете и -12.8 промила за селата. През миналата година се е засилила тенденцията за отрицателен естествен прираст на България. За 2012 г. той е бил -5.5 промила спрямо -5.1 промила през 2011 г., и -4.6 промила през 2010 г.
Този нисък прираст се дължи както на нарастващата възраст на населението и естественото увеличение на смъртността, така и на рекордно ниската раждаемост. През 2012 г. родените у нас деца са 69 121, което е с 1725, или 2,4% по-малко спрямо предходната година.
Коефициентът на обща раждаемост (броят живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението) е намалял до 9,5 промила при средно за ЕС ниво от 10,4 промила, а през 2009, 2010 и 2011 г. той е бил съответно 10,7 промила, 10 промила и 9,6 промила.
Излизаме в пенсия на 56 г., получаваме я 20-30 години
Българите са излизали в пенсия средно на 56-годишна възраст въпреки започналото вдигане на възрастта и стажа. Това показва отчетът на Националния осигурителен институт за миналата година. Законовата възраст за пенсия е 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете. По-рано обаче се пенсионират работещи в тежки условия, военни, полицаи и държавни служители. Така мъжете средно са се пенсионирали на 56,5 години, а жените - на 55,8.
Българите изкарват в пенсия средно 20-30 години, показват още отчетите на НОИ. През 2012 година средната продължителност на получаване на една пенсия е 20,8 години, като жените получават пенсия 23,7 години, а мъжете 18 години. Пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се получават средно по 31 години, а средната продължителност за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е 10 години. От НОИ отчитат, че с най-ниски пенсии са най-възрастните пенсионери. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2012 година е 271,21 лева. Средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 294,36 лева, а на работещите в силовите ведомства - 467,61 лева. Средната инвалидна пенсия 217,50 лева. С най-ниски пенсии са хората на възраст над 95 години (193,98 лева) и във възрастовите групи на 90-94-годишните (201,05 лв.). Неблагоприятната демографска и икономическа ситуация в страната вече е заплаха не само за дългосрочната финансова стабилност на пенсионната система, но е рискова и за поддържането на сегашното състояние, се казва в анализа на НОИ върху отчета за 2012 г.
Трябват поне по 2 деца на майка
Всяка майка трябва да има поне 2 деца, за да е възможно поддържане на броя на населението, обясни доц. Кремена Борисова от института за изследване на населението и човека на БАН. В момента в България този коефициент е 1,5. Намаляването на населението е свързано с теорията за демографския преход. Периодът, в който рязко е намалявала смъртността, а раждаемостта е намалявала по-бавно, е прозорецът, в който рязко е нараствало населението в Европа в епохата на индустриализацията. Според Борисова са неоправдани и опасенията, че заради ниската раждаемост на българките ромите ще станат мнозинство в страната. Този етнос също е близо до излизането от демографския си преход и скоро раждаемостта сред ромите ще спадне, прогнозира Борисова.
Българинът умира най-често от инфаркт, инсулт или рак
Водещите причини за смъртност у нас са болестите на кръвообращението като инфаркт и инсулт, други заболявания на сърцето и ракът, става ясно от Националната здравна стратегия 2014 - 2020 г. През 2012 г. са починали 109 281 души, повечето мъже. Коефициентът на общата смъртност у нас е 15 на 1000, докато средният за ЕС е 9,7 на 1000. Макар да намалява в последните години, детската смъртност - 7,8 на 1000, остава двойно по-висока от средната в ЕС.
В последните години се увеличават лекуваните в болница. За 2012 г. са лежали над 2 млн. души. Най- висока е хоспитализацията при хората над 65 г., следвани от децата до 17 години. Българите в активна възраст - от 18 до 64 г., са постъпвали в болница 2 пъти по-малко в сравнение с най-възрастните. Главните причини за болнично лечение са болестите на кръвообращението с 14,4%, болестите на дихателната система с 10,6% и на храносмилателната система - 8,9%. На тях се падат общо 1/3 от хоспитализациите.
При психичните проблеми най-голям е делът на разстройствата, свързани с тревожност и страх - 11,4%. Най-много страдат хората между 50 и 64 г. Депресиите засягат основно българите над 65 г. и са на 2-о място с 6,2%. Следват разстройствата, получени вследствие на употреба на психоактивни вещества.
Виктор Иванов, 24 часа
-----------------------------------------------------------------
Само сега спечели смартфон SAMSUNG и още много награди!виж
0 коментара:
Публикуване на коментар